КОНЦЕПТУАЛНИ ФАКТОРИ ЗА ЕКИПНА ЕФЕКТИВНОСТ ВЪВ ВИРТУАЛЕН КОНТЕКСТ
Резюме
Резюме: Изследвани са ключовите предпоставки, закономерности и процеси, свързани с проектирането и функционирането на високоефективни виртуални екипи. Прецизирани са индикаторите за екипна ефективност и са анализирани специфичните влияния на различни фактори върху непосредствените резултати – структура на виртуалния екип, социално-емоционална ангажираност и индивидуални характеристики на членовете на екипа, управление на изпълнението и виртуалната динамика на екипа. Фокусът е поставен върху основните предизвикателства за ефективността на виртуалните структури на организационно, екипно и индивидуално ниво. Изследвани са многостранните връзки в екипните структури през призмата на виртуалността и географската дисперсия. Целта е да се намери обща теоретична и методологична основа, която да идентифицира концептуалните измерения на екипната ефективност във виртуална среда.
Ключови думи: виртуален екип; индикатори за екипна ефективност; човешки и социален капитал; е-лидерство; виртуална динамика; социално-емоционална ангажираност; управление на изпълнението
Ключови думи
JEL класификация
Как да се цитира
Литература (библиография)
Algesheimer, R., Dholakia, U. M. and Gurau, C. (2011). Virtual team performance in a highly competitive environment. Group & Organization Management, 36(2), 161-190.
Andres, H. P. (2002). A comparison of face-to-face and virtual software development teams. Team Performance Management, 8(1/2), 39-48.
Baskerville, R. and Nandhakumar, J. (2007). Activating and perpetuating virtual teams: Now that we're mobile, where do we go? IEEE Transactions on Professional Communication, 50(1), 17-34.
Chang, H. H., Chuang, S.-S. and Chao, S. H. (2011). Determinants of cultural adaptation, communication quality, and trust in virtual teams' performance. Total Quality Management, 22(3), 305-329.
Conkright, T. A. (2011). Improving performance and organization value through a virtual appreciative inquiry summit. Performance Improvement, 50(6), 31-37.
Crespo, F. A., Pedamallu, C. S., Ozdamar, L. and Weber, G. W. (2012). Contribution to the collaborative work in virtual organization – a case study. Organizacija, 45(5), 228-235.
Cummings, J. N. and Haas, M. R. (2012). So many teams, so little time. Time allocated matters in geographically dispersed teams. Journal of Organizational Behavior, 33(3), 316-341.
De Jong, R., Schalk, R. and Curseu, P. L. (2008). Virtual communicating, conflicts and performance in teams. Team Performance Management, 14(7/8), 364-380.
De Leo, G., Goodman, K. S., Radici, E., Secrhist, S. R. and Mastaglio, T. W (2011). Level of presence in team-building activities. Gaming component in virtual environments. arXiv preprint arXiv, 1105.6020.
DeRosa, D. (2009). Virtual success. The keys to effectiveness in leading from a distance. Leadership in Action, 28(6), 9-11.
DiStefano, J. J. and Maznevski, M. L. (2000). Creating value with diverse teams in global management. Organizational Dynamics, 29(1), 45-63.
Gaan, N. (2012). Collaborative tools and virtual team effectiveness, an inductively derived approach in India's software sector. Decision, 39(1), 5-27.
Hadzhiev, K. (2021). Upravlenie na virtualni ekipi (teoriya i metodologiya). Sofiya: NBU, 41-103. [Хаджиев, К. (2021). Управление на виртуални екипи (теория и методология). София: НБУ, 41-103] (in Bulgarian).
Harvey, M., Novicevic, M. M. and Garrison, G. (2005). Global virtual teams, a human resource capital architecture. The International Journal of Human Resource Management, 16(9), 1583-1599.
Horwitz, F. M., Bravington, D. and Silvis, U. (2006). The promise of virtual teams, identifying key factors in effectiveness and failure. Journal of European Industrial Training, 30(6), 472-494.
Jawadi, N. and Boukef Charki, N. (2011). Niveaux de virtualite et performance des equipes. Proposition d'une approche multidimensionnelle d'evaluation. Systemes d'Information & Management, 16(4), 37-72.
Johnson, D. W., Johnson, F. P. (1994). Joining together, Group theory and group skills (5th ed.). Englewood Clifts, NJ: Prentice-Hall.
Liu, X., Magjuka, R. J. and Lee, S.-H. (2008). An examination of the relationship among structure, trust, and conflict management styles in virtual teams. Performance Improvement Quarterly, 21(1), 77-93.
Maynard, M. T., Mathieu, J. E., Rapp, T. L. and Gilson, L. L. (2012). Something(s) old and something(s) new. Modeling drivers of global virtual team effectiveness. Journal of Organizational Behavior, 33(3), 342-365.
Maznevski, М. (1994). Understanding our differences. Performance in decisionmaking groups with diverse members. Human relations, 47(5), 531-552.
Naik, N. and Kim, D. (2010). An extended adaptive structuration theory framework for determinants of virtual team success. ICIS 2010 Proceedings, 232.
Pless, N. M., Maak, T. and Stahl, G. K. (2011). Developing responsible global leaders through international service-learning programs. The Ulysses experience. Academy of Management Learning & Education, 10(2), 237-260.
Schweitzer, L. and Duxbury, L. (2010). Conceptualizing and measuring the virtuality of teams. Information Systems Journal, 20(3), 267-295.
Trzcielinski, S. and Wypych-Zoltowska, M. (2008). Toward the measure of virtual teams effectiveness. Human Factors and Ergonomics in Manufacturing & Service Industries, 18(5), 501-514.
Verburg, R. M., Bosch-Sijtsema, P. and Vartiainen, M. (2013). Getting it done. Critical success factors for project managers in virtual work settings. International Journal of Project Management, 31(1), 68-79.
Watson, W. E., Kumar, K., Michaelsen, L. K. (1993). Cultural diversity's impact on interaction process and performance. Comparing homogeneous and diverse task groups. Academy of management journal, 36(3), 590-602.
Winkler, V. A. and Bouncken, R. B. (2011). How does cultural diversity in global innovation teams affect the innovation process? Engineering Management Journal, 23(4), 24-35.