ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ПРОМЕНИ КАТО ДВИЖЕЩА СИЛА ЗА СТРУКТУРНИТЕ РЕФОРМИ В ТРАНСФОРМИРАЩИТЕ СЕ ИКОНОМИКИ

• Красимира Кънева

  Автор

В статията се разглеждат два основни подхода за структурната реформа в страните в преход от гледна точка на Новата институционална икономика (НИИ) – еволюционен и иновационен. При първия подход институционалните промени се представят като резултат от процеса на самоорганизация (самовъзпроизвеждане, самооткриване, само- увековечаване), в който участват само икономическите фактори. Целта е да се минимизират транзакционните разходи, т.е. тези за осъществяване на сделките (договорите), което води до увеличаване доходите на инициаторите на промяната. Тя невинаги обаче се осъществява в желаната посока, тъй като е налице историческа обремененост и зависимост. В много случаи обществото е заключено в неефективни институции и преодоляването на подобна ситуация може да се осъществи само с активната намеса на държавата. Иновационният подход предполага участието на политиците в институционалните промени, което неминуемо води до задоволяване интересите на отделни индивиди или групи от хора за сметка на тези, които са били привилегировани при старите институции.

• PDF
• PDF (Английски)