СЕГМЕНТИРАНЕТО В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР – РЕАЛНОСТ ИЛИ ХИМЕРА

Разгледани са теоретичните ограничения на сегментирането в публичния сектор, произтичащи от самата концепция за чисто публично благо, както и от схващанията за разкриването на обществените предпочитания спрямо него. Посочени са недостатъците на модела на алокативната ефективност и диалектическата връзка, която съществува между него и теоремата на Оейтс. Анализирани са твърдения на автори, изтъкващи необходимостта от проучвания на потребностите и съответно усъвър- шенстване на публичните блага.