Изследвани са специфичните измерения на управленските роли в екипна среда. Фокусът е поставен върху организационния контекст, в който функционират самоуправляващите се работни екипи (self-managed work teams). Идентифицирани са ключовите промени в нагласите на ръководството при изпълнението на управленските роли в процеса на трансформация от традиционни към екипно базирани структури. Анализирани са основните проблеми в социалната практика, като се търсят решения за развитие на ръководния потенциал. Разгледани са конкретни средства и инструменти за ефективното и адекватно стимулиране на управленската Подкрепа. Изводът, който се налага, е, че устойчивото развитие на СУРЕ и създаването на добавена стойност за организацията изисква висшият мениджмънт да препроектира и реорганизира стереотипните вътрешни взаимодействия в съответствие със специфичните характеристики на новата екипна среда. В противен случай се създават предпоставки за възникването на проблеми и възможен провал на CУРЕ концепцията.

Адаптирана е интердисциплинарната нова институционална икономика и е представен холистичен подход за анализ, оценка и усъвършенстване на Системата за екоуправление в селското стопанство. Обоснована е значимостта на проблема и е направен кратък обзор на състоянието на икономическите изследвания в тази област. Дефинирани са екоуправлението в селското стопанство и неговият обхват. Представени са потребностите и механизмите за това управление и са идентифицирани институционалните, поведенческите, технологичните, природните и т.н. фактори за неговата ефективност. На основата на дискретен структурен анализ са определени принципните пазарни, части и обществени форми за ефективно екоуправление в селското стопанство и са посочени етапите за неговото усъвършенстване.

Изследвани са съвременните роли, изпълнявани от мениджърите и специалистите по управление на човешките ресурси в индустриалните бизнес-организации. Развита е тезата, че динамичните промени в средата, специфичните характеристики на производствената дейност и особеностите на човешките ресурси определят новите ориентири в поведението на този Вид професионалисти и измененията в изпълняваните от тях роли. Систематизирани са причините, довели до такива промени. Очертани са съвременните тенденции и основните противоречия, пораждащи затруднения при тяхното изпълнение. Застъпено е становището, че е необходимо прилагането на интегриран системно-структурен, комплексен и гъвкав подход при дефинирането на ролите и обвързването им с останалите компоненти, изразяващи същностните аспекти от дейността на мениджърите и специалистите по управление на човешките ресурси в индустриалните бизнесорганизации.  

Представени са някои неортодоксални аспекти на институционалния подход към пазарите като социални структури (институции). Демонстрирана е възможността за обогатяване на новоинституционалния анализ, основан на концепциите за формални и неформални норми, имуществени права, транзакционни разходи, ограничена рационалност и социални мрежи,чрез отчитане ролята на обществени феномени като властта, статусното съревнование и когнитивните предизвикателства на разширените възможности за избор. Направените с помощта на разширения институционален подход изводи са отнесени към проблема на дългосрочната устойчивост на пазарната обществена система.

Маркетизацията на прогнозирането е част от по-общия процес на неговата трансформация и по-точно - израз на променящото се отношение между прогнозиране и пазарен механизъм. Тук тя е разгледана като взаимодействие между дейността по изготвяне на предвиждания и логиката на пазара, при което се наблюдават: 1) интензивно внедряване на процеса по изработване на прогнози в пазарното предлагане, превръщане на прогнозирането в обект на търговска дейност и предлагане на прогнозата като стока в пазарния обмен; 2) промени във функциите на прогнозата при процеса на генериране на капитал в рамките на финансовия сектор.

Съвременният туризъм е сред индустриите, съществено повлияващи ежедневието на хората и начина им на прекарване на свободното време. При все голямото разнообразие в мотивите за предприемане на пътуване изборът им се обуславя преди всичко от особеностите и представите за мястото на потребление на туристическите продукти – туристическата дестинация. България като страна, активно развиваща туризма, се нуждае от базисната теория в тази важна област на научното познание.