Дискутирано е формирането на интелигентна специализация като особено важен проблем на икономическото развитие на България в условия на ускоряваща се промяна на използваните технологии и съпътстваща глобализация. Решаването на този проблем е свързано с дефиниране на целта, приоритетите и критериите за определянето им в рамките на национално специфична политика за насърчаване на научни изследвания и иновации. Във връзка с това са характеризирани и оценени прилаганите у нас политики за насърчаване на научните изследвания и иновациите през първия програмен период на членството на страната в ЕС (2007 - 2013 г.), както и тяхното въздействие върху иновационното й представяне. Анализът е извършен на базата на нормативните документи на ЕС и на България, както и въз основа на данните за изпълнението на ОП „Конкурентоспособност“ в края на програмния период. За постигане на достоверност на изводите са използвани различни методи за оценка на политиките за насърчаване на научните изследвания и иновации. Доказва се, че про- вежданата научна и иновационна политика не води до желания резултат. Основна причина за това състояние е липсата на научнообоснована национално специфична концепция за развитието на икономиката, за което принос има както определен дефицит в икономическата теория, така и недостигът на изследователски потенциал. Като изходна точка при разработването на такава концепция и политика е разгледана концепцията за интелигентна специализация на Форе, превърнала се в генератор за новия подход на Европейския съюз при формиране на иновационната политика през втория програмен период до 2020, чието прилагане е дефинирано с Регламент (РЕ) 1300/2013 г. на Европейската комисия. Доказва се, че прилагането на тази концепция в България среща бариери, които е възможно да се преодолеят чрез използване на национално базиран подход. В заключение са направени препоръки и са предложени мерки за подобряване на адек- ватността и ефективността на провежданите научна и иновационна политики в България и за актуализиране на целеполагането в Националната програма за развитие за периода 2014 – 2020 г.

Представено е иконометрично моделиране на търсенето и предлагането на банкови кредити в България. То може не само да подпомогне лицата, взимащи решения в публичния и частния сектор, но и изследователите и анализаторите при извеждането и изучаването на детерминантите на банковите кредити, които са важен фактор за общоикономическата динамика. Изследването на функциите на търсене и предлагане на кредити е осъществено посредством съставяне на модели за коригиране на грешката, базирани на коинтеграционните методи на Johansen (1988) и двустъпковия метод на Engle и Granger (1987). Основните резултати показват, че търсенето на банкови кредити в дългосрочен период зависи основно от икономическата активност, входящите капитали, банковите депозити и съотношението между депозитите и кредитите на нефинансовия частен сектор. В краткосрочен период тези детерминанти се допълват и от вноса на стоки и услуги. Предлагането на кредити зависи в дългосрочен и краткосрочен период от промяната в банковата ликвидност, нетния лихвен доход, капиталовата адекватност и динамиката в производствените цени, но само в дългосрочен период потребителските цени, пазарната концентрация и чуждестранната собственост допълват факторите на предлагане на кредити.

Използвайки векторен авторегресионен модел, е изследвана реакцията на лихвените проценти по кредитите в България спрямо шокове в лихвените проценти по привлечените средства, стопанската конюнктура и динамиката на оперативните разходи в банковата система, като същевременно е отчетено и влиянието на лихвеното равнище на междубанковия пазар в Еврозоната. Анализът е проведен по отношение на различни лихвени проценти от гледна точка на секторна принадлежност на кредитополучателите, валутна деноминация и матуритет на кредитите. Функциите на реакция на лихвените проценти по кредитите спрямо шокове в останалите ендогенни променливи показват, че: първо, в краткосрочен план шокът в индикатора за бизнесклимата влияе само върху лихвените проценти по кредитите за предприятия; второ, в краткосрочен план оперативните разходи на банковата система нямат статистически значимо влияние върху лихвените проценти по кредитите; трето, шокът в среднопретегления лихвен процент по срочните депозити предизвиква статистически значима реакция само при кредитите за домакинства.

Представени са изследователски резултати относно оценката на измененията в равнището на потребление на основните хранителни продукти и напитки от домакинствата в селата през периода 2000-2012 г. и очакваното им потребление през 2020 г. Извършен е сравнителен анализ на потреблението на домакинствата между селата и градовете, приложени са методите на индексния факторен анализ и прогностичния подход на ARIMA-моделирането. Направени са изводи за настъпилите промени в структурата и съдържанието на хранителния и калорийния състав, консумирани от селските жители; степента на влияние на индексите на цените и на количеството хранителни продукти върху индекса на потреблението в стойностно изражение; очакваните количества хранителни продукти и напитки, които се прогнозират да бъдат консумирани от селските домакинства, и структурата на калорийното им съдържание до 2020 г.

Представени са резултатите от изследване на нагласите на съвкупния потребител при изменение на цените на храните и безалкохолните напитки – по вътрешни и външни на процеса на пазарното потребителско търсене причини, както и следствията, предизвиквани от това изменение – върху компонентите на пазарното търсене. Зависимостите са илюстрирани с цените на хляба и хлебните изделия. Изследването се основава на системността на процеса на пазарното търсене.

Ангажиментите на България към Европейския съюз извеждат на преден план необходимостта от провеждане на икономическа политика, която да стимулира фирмите към растеж и устойчивост. Концепцията за създаване на споделена стойност (CSV) доразвива идеите на философията за корпоративната социална отговорност (CSR) и представлява стъпка напред в обединяването на усилията на бизнеса и държавата за решаване на социалните проблеми. За да се докаже това, са съпоставени CSV и CSR и са очертани някои техни прилики и разлики. Защитена е тезата, че държавата може и е длъжна да стимулира икономическите субекти да създават споделена стойност, като ефектът от нея се мултиплицира на микро- и макроравнище.

От 30 септември до 2 октомври 2015 г. в Грифид хотел „Болеро“, к.к. „Златни пясъци“ - Варна, се проведе академичен форум „Икономика“ на тема „Алтернативи на икономическото развитие през XXI век: теории, политики, решения”. Академичният форум беше организиран от Клуб „Икономика 2000“, Института за икономически изследвания на БАН и Висшето училище по мениджмънт (Варна). Форумът е продължение на Международната школа за млади икономисти, осъществена в десет издания през периода 1977-1995 г. До 1990 г. организатор на школата е Клубът на младия икономист към Икономическия институт на БАН, а след това - неговият наследник Клуб „Икономика 2000“. Във връзка с това събитието е свързано и с отбелязване на 25-годишнината от създаването на Клуб „Икономика 2000“ като самостоятелна неправителствена организация.

Авторите на монографията са посветили своя дългогодишен труд на един твърде важен проблем, стоящ по необясними причини встрани от официалната макроикономическа политика на държавното управление през последните две десетилетия. Продоволствието е един от най-значимите държавни проблеми, дори стратегически, защото от решаването му зависи сигурността на държавата, както и количеството и качеството на възпроизводството на населението, т.е. то директно рефлектира върху демографското развитие. Актуалността на разработката по същество се определя от мястото и ролята на продоволствения баланс за националната сигурност.