Финансово-икономическата криза от 2008 г. повлиява чувствително върху икономическите структури и взаимодействия в България. Балансът на междуотрасловите връзки показва, че се променя моделът на развитие на микро- икономическо равнище. В изследването се доказва, че структурните изменения корелират позитивно с икономическия растеж. Трябва да се прави разлика между различни видове структурни промени – целенасочени и хаотични. При първия вид структурна динамика, която е характерна за предкризисния период, посочената зависимост е ясно очертана, докато при втория (характерен за следкризисния период) тя е силно размита. Финансово-икономическата криза притежава своите позитивни влияния – тя стартира процес на изчистване на икономиката и придвижването й на по-високо равнище в спиралата на развитието. Следкризисният период възбужда процес на прогресивна ресурсна субституция. Производителите търсят алтернативни производствени варианти, по-специално чрез ресурсно преструктуриране и по-икономичното им използване с оглед на съкращаване на производствените разходи. Кризата оставя своя отпечатък и върху формирането на ключовите отрасли. Това, което се откроява при ключовите отрасли, е твърдото присъствие на основни промишлени отрасли. Тази специфика е по-ясно изразена при по-развитите икономики. Потвърждава се добре известният факт (твърде често забравян или игнориран), че една съвременна модерна икономика не може да се развива успешно без солидно участие на промишления сектор. Другите отрасли (основно селското стопанство, туризмът и услугите като цяло) попълват скелета на икономиката за формиране на здравото тяло на ефективно функционираща икономика.

Въпреки огромния всеобщ интерес и значителната полемика във връзка със сключването на Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и потенциалното му въздействие се обръща малко внимание на отражението на тази търговска мегасделка върху страните-членки на ЕС и извън ЕС в Югоизточна и Източна Европа. За запълване на тази ниша тук са представени прилаганите стандартни количествени методи за анализ на влиянието на либерализацията на търговията. Предложена е подробна дискусия за трансмисионните канали, по които първоначалният шок от либерализация на търговията (например създаване на ТПТИ) ще засегне потребителите, производителите и общото благосъстояние в държавите-членки, както и в трети страни. Вниманието е насочено към страните от Югоизточна и Източна Европа, както и към държавите-членки на ЕС (например България) и трети страни (например Македония). Направено е предвиждане, че докато ТПТИ ще бъде от полза за всички държави от Югоизточна и Източна Европа, участващи в него, разходите им за търговия със САЩ ще останат високи. Освен това страните от този регион, които не са част от ТПТИ, ще претърпят загуби, които обаче ще се намалят при търговията с членките на ТПТИ от Югоизточна и Източна Европа и други съседни държави от региона.

Анализирана е връзката между динамиката на капиталовите пазари на България, Хърватия, Гърция, Словения, Турция, Румъния и Македония и обществените нагласи, изразени чрез индикаторите за инфлационни очаквания, потребителско и бизнес-доверие за периода 2005-2015 г. Получените резултати от теста за причинност по Грейнджър поставят акцент върху взаимодействието между бизнес-доверието и капиталовите пазари, като посоката му зависи от степента на развитие на пазара. При по-развитите пазари на Турция, Гърция и Хърватия зависимостта е в унисон с допусканията на хипотезата на ефективните пазари (ХЕП) и е по линията на влияние „бизнес-доверие – капиталов пазар". Обратната зависимост се наблюдава при по-слаборазвитите пазари на България, Македония, Румъния и Словения. Освен като израз на неефективност според ХЕП и теорията на реалните бизнес-цикли това би могло да се разглежда и като предпостав- ка за усилване на негативните пазарни трендове и внасяне на нестабилност на пазара в условията на криза.

Използван е тестът за причинност по Грейнджър, за да се установи посо- ката на влияние между множество показатели, засягащи износа и вноса на новите страни-членки (НСЧ) на Европейския съюз, като е взето предвид и въздействието на дълговата криза в Еврозоната. Направен е преглед на основни макроикономически показатели на тези държави за периода 2004-2015 г. , вкл. и покриването на Маастрихтските конвергентни критерии. Резултатите от изследването показват, че във връзка с членството в Евро- зоната за разглежданите страни има както позитиви, така и рискове. Отправени са препоръки за диверсификация на пазарите на износ на НСЧ, прилагане на политика на икономически растеж, основан на износ и преки чуждестранни инвестиции, и формиране на пътна карта относно членството в Еврозоната на държавите, които все още не са влезли във валутния съюз.

Изследването е първото по рода си в българската научна литература. Като реконструира последователно изграждането на икономическата теория за конституцията, то по същество е критичен прочит на основните доктринални постижения в тази област.

През последните години все по-голямо развитие намира концепцията за „кръгова икономика“, която предполага, че всички ресурси трябва да бъдат управлявани ефективно по време на целия им жизнен цикъл. Според определение на Европейската комисия от 2014 г. фундаменталният преход към такава икономика включва отдалечаване на икономиките от типа „вземи – направи – консумирай и изхвърли“ (т.нар. линеен модел) и преминаване към модел, основан на „повторна употреба, поправка, обновяване и рециклиране“ (т.нар. кръговата икономика).