През 70-те години на XX век икономистите осъзнават, че публичните разходи и нормотворчеството имат аналогични последици за разполагането на оскъдните ресурси и социалната справедливост. Така в орбитата на икономическия анализ „разходи – ползи“ влиза и процесът по създаване на нормативни актове. Изследването е посветено на възникването и развитието на оценката на въздействието в САЩ, Европейския съюз и България.

Изведени са бизнес-моделите за управление на интелектуалната собственост, които са предпоставка за формирането на бизнес-концентрациите в творческите индустрии. Изследвани са икономическите характеристики на интелектуалната собственост като бизнес-актив чрез анализ на приложимите за нематериалните активи модели за икономическа реализация. Представени са водещите икономически ефекти от формирането на бизнес-концентрациите като аутсорсинг и джойнт венчър. Изследователската методологията е интердисциплинарна, като приоритетно е използван методът на сравнителен анализ и синтез на теорията и практиката в областта на управлението на интелектуалната собственост.

Анализирани са финансовите средства, постъпващи по линия на Структур- ните и Кохезионния фонд в България, представени като разходната дейност от бюджета на ЕС, и връзката с икономическия растеж. Използвани са три- месечни статистически данни, обхващащи периода 2008-2014 г., с включени 28 наблюдения. За изчисление на коефициентите и интерпретация на резултатите е приложена стандартна линейна регресия под формата на метод на най-малките квадрати. Резултатите от емпиричния анализ показват, че между финансовите средства от бюджета на ЕС и икономическия растеж на България е налице правопропорционална статистически значима връзка. Предпоставя се, че извършените разходите през анализирания период по линия на Структурните и Кохезионния фонд водят до повишаване на икономическия растеж на страната с около 1%.

Анализирано е въздействието на дела на усвояемост на фондовете на Европейския съюз върху темпа на краткосрочния икономически растеж, нормата на заетост и нормата на безработицата в страните от Централна и Източна Европа през периода 2008-2015 г. Използван е регресионен анализ на панелни данни по метода на най-малките квадрати. Резултатите от изследването показват, че процентът на усвояемост на европейските средства не оказва статистически значим ефект върху темпа на кратко- срочния икономически растеж и нормата на заетост в държавите от този регион, но влияе върху нормата на безработица в тях.

Накратко е представена концепцията на конституционната икономика, която може да се разглежда като подобласт на теорията на обществения избор. Общественият избор и конституционната икономика са тясно свързани с името на Джеймс Бюкянън, който заедно със свои съавтори през 50-те години на миналия век поставя началото на теорията на обществения избор, а през 80-те години – и на конституционната икономика. При послед- ната фокусът е върху избора на правилата, например конституционната рамка на обществото, която структурира социалния ред. Изборът на правила се моделира под формата на актове на размяна в политическия процес.

На 15.06.2017 г. в Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в рамките на едноименния двустранен българо-румънски проект беше проведена конференция на тема „България и Румъния държави-членки на ЕС, част от световната икономика”, организирана от секция „Международна икономика“ на ИИИ съвместно с Института за световна икономика при Румънската академия (ИСИ-РА).1 Конференцията беше открита с приветствие на директора на ИИИ проф. д-р Александър Тасев.

През септември 2017 г. излезе от печат новата книга на проф. д-р Васил Цанов, проф. д-р Георги Шопов, проф. д-р Искра Белева и проф. д-р Йордан Христосков – утвърден в колегията авторски екип от Института за икономически изследвания при БАН, добре известен с професионалната си експертиза. Монографията е логично продължение на по-ранната публикация „Пазарът на труда и социалната защита в икономическото развитие на България (1990-2011)“, като по този начин двете разработки обхващат близо 30 години от историята на развитие на изследваните сфери – обект на несекващото обществено внимание и интерес. Още във въведението авторите аргументирано мотивират избраната тема, свързана с настъпилите по време на последната глобална финансово-икономическа криза и през посткризисния период коренни промени в състоянието на пазара на труда, доходите от труд и осигурително-защитната система, както и с необходимостта в тази неблагоприятна ситуация да бъдат изпълнени националните цели на България, разработени и приети в съответствие със Стратегията на ЕС „Европа 2020“.