Представен е оригинален модел за контролния процес на екипи, основан на класически и съвременни постижения на редица управленски и математически теории. Моделът комбинира размити техники и инструменти от теориите на интервалите, размитите множества и размитата логика. Те се използват за оценяване, количествено представяне на качествени оценки/ прогнози, вземане на решение, изследване на съвместни и скрити влияния. Спецификата на модела се свързва главно с начина, по който се разбира и оценява представянето на екипа. Оценяването се извършва чрез инструментариума на размитата логика посредством трансформация на оценките за екипа по входящите променливи в резултативни качествени/количествени оценки за представянето на екипа и за необходимостта от реакция към него. Във връзка с това е изяснена е методологическата база на авторската концепция за контрол на екипи. Направена е обща характеристика на модела за контролния процес на екипи и са описани неговите етапи и процедури.

Изследвана е ценовата интеграция на френските и българските пазари на пшеница и царевица и е определена степента и скоростта на ценовата обвързаност и особеностите на ценовото поведение. Основните методи, които са приложени, се базират на коинтеграционен анализ. Използваните данни са от Европейската комисия и от Националния статистически институт.

Предложена е модифицирана екологична крива на Кузнец (ЕКС), като използваният обичайно индикатор за замърсяване е заместен с нивото на изчерпване и увреждане на природните ресурси за получаване на по-силно ориентиран към устойчивостта модел на EKC. Използвани са панелни данни за 30 държави от Субсахарска Африка за период от 35 години (1980-2014 г. ). Субсахарска Африка е избрана като обект на изследване, тъй като е богата на ресурси и в днешно време е един от най-привлекателните за преките чуждестранни инвестиции региони в света, особено такива, свър- зани с търсенето на природни ресурси, но в същото време се характеризира с ниско качество на институциите, бедност и неравенство на доходите (някои изследвания дори свързват този регион с т. нар. проклятие на ресурсите). Тествана е хипотезата на EKC за изчерпване на природните ресурси, като са включени няколко променливи, отнасящи се конкретно до региона на Субсахарска Африка. Една от основните констатации е, че в ЕКС не съществува връзка (т. е. обърната U-образна форма на кривата) между изчерпването на природните ресурси и равнището на икономическо развитие. С други думи, изчерпването на природните ресурси не намалява, след като е достигнато дадено ниво на доходите на човек от населението за страните, включени в извадката. Установява се също, че глобализацията, измерена чрез отвореността на икономиката, и индустриализацията водят до по-бързо изчерпване на природните ресурси и следователно оказват неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на околната среда за изследваните държави.

В исторически и сравнителен план са разгледани промените в крайното потребление в резултат от трансформацията на използваните технологии в производството, разпределението, размяната и потреблението: по време на първата индустриална революция, на втората индустриална революция, когато потреблението започва да придобива водещо значение спрямо производството и ражда феномена „масов потребител", на третата индустриална революция, в резултат от която се появява нишовият потребител. Днес с разгръщането на четвъртата индустриална революция се формира таргетиран и персонализиран потребител. Въз основа на обобщение на анализи в специализираната литература са изведени основните характеристики на този нов тип потребител, свързан с феномена „просумаризъм", и на факторите, които определят неговата поява.

На 29 и 30 септември 2017 г. Стопанският факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, катедра „Икономикс” на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Институтът за икономически изследвания (ИИИ) при БАН проведоха съвместна международна научна конференция „Икономически и управленски политики и предизвикателства: Към Индустрия 4.0 – технология или идеология“, посветена на феномена „Индустрия 4.0“, бързоразвиващите се цифрови технологии и значителните икономически и социални ефекти, които те оказват върху ндустриалното производство, бизнеса и обществото.

Динамиката на търговските потоци в световното стопанство показва нови икономически възможности в редица региони, които остават встрани от насочването и разпределението на производството и търговията. Наличието на икономически потенциал в тях и нарастващото внимание на водещи в икономическо отношение държави провокира интереса на гл. ас. д-р Едуард Маринов към Субсахарска Африка. В излязлата от печат през 2017 г. книга авторът въвежда в сложната система на външноикономическите отношения в региона и представя своите виждания за потенциала на България в тази област.