Специфичната система на управление (governance) е важен фактор, който до голяма степен (пред)определя типа и скоростта на развитие на отделните страни, сектори на икономиката, райони, общности и т. н. Във връзка с това с помощта на интердисциплинарния подход на новата институционална икономика, комбиниращ икономика, организация, социология, право, политически и поведенчески науки, е направен опит да се оцени индивидуалното въздействието на основните елементи на външната институционалната среда върху равнището на аграрна устойчивост в България в различни административно-географски и екологични райони, подотрасли на селското стопанство и ферми от различен юридически тип и размери.

Направен е преглед на съвременните теоретични постановки за проучване и анализ на факторите, които благоприятстват предприемаческия дух и нагласи, насърчават предприемаческата среда и обуславят развитието на предприемачеството. На тази база е избран аналитичен модел, който е приложен за целите на проведеното от автора емпирично проучване на българската предприемаческа екосистема. Изследването е подкрепено с допълнителни данни, така че да се постигне цялостност на обхвата и задълбоченост на представянето на предприемаческите процеси в България и напредъка в тази област през последните години.

Разгледани са някои теоретични постановки, свързани с понятието „корпоративна социална отговорност". На базата на литературно проучване са изведени основните направления на корпоративната социална отговорност. Изследвани са структурата и съдържанието на интернет страниците на българските мобилни оператори, с което се проследява дали и до каква степен те са ангажирани с въпросите, засягащи корпоративната социална отговорност.

Представена е проблематиката на теорията за управлението на общите ресурси и са анализирани двата основни подхода, свързани с нея – подходът през теорията на игрите и перспективата на новата институционална икономика, най-често свързвана с работата на Елинор Острьом. Разгледани са основни въпроси, засягащи ефективното управление на общите ресурси, като е направена съпоставка между централизирания и децентрализирания подход. Ефективното интернализиране на външните ефекти е представено като необходимо условие за успешно управление на общите ресурси. Очертаната перспектива за разглеждане на проблема е пренесена в контекста на трансграничните общи ресурси.

През последните години не само в световен план, но и в България интересът към личните финанси нараства значително. Във връзка с това наскоро излезе първата българска книга, посветена на тази тема, с автори доц. д-р Даниела Бобева и Джеймс Йоловски. Макар да е предназначена за студенти, съчетаването на добре представена теоретична основа с богато практическо изложение я прави както полезна, така и лесно достъпна до широк кръг читатели. Актуалността на книгата за България е свързана с три основни проблема: ниската финансова грамотност на населението; предоставяната на потребителите фрагментирана и понякога подвеждаща финансова информация и слабото и неефективно използване на финансовите услуги.