Разгледан е проблемът за оценката на иновациите в предприятията в България и нейната сравнимост с тази на другите европейски държави. Във връзка с това са дискутирани понятийно-категориалният апарат, използваните бази данни и методологията на тяхното събиране, измерване и интерпретиране. Количествените анализи и оценки на иновациите в предприятията в България са извършени при спазване на методическите изисквания на Евростат и на ОИСР и преди всичко на тези от Осло. Идентифицирани са някои трудности при по-прецизното сравняване на иновациите в българските предприятия с тези в останалите страни от Европейския съюз и са установени причините за тях. Иновациите в българските предприятия са характеризирани по различни признаци, като са използвани структурен анализ и анализ на контекста. Получените резултати дават основание да се твърди, че са налице сериозни пропуски при формирането на българската иновационна политика. Сред най-съществените от тях е, че при изграждането на национална среда за пазарно функциониране на икономиката не се отчита глобализацията, което намира израз в спадащо външно и вътрешно търсене на обновени продукти и технологии, произведени в страната, дисбаланси във финансирането на НИРД и др., което води до намаляване на иновациите в българските предприятия. Накрая са дефинирани изводи и препоръки от гледна точка на формирането на иновационна политика, адекватна на новите реалности.

The purpose of this article is to study the relationship between the increase of the money stock and the increase of the price level in the Bulgarian economy through the implementation of a monetarist price gap model and through the study of VAR forecasting performances. Firstly, we obtain that the price gap, namely the difference between the theoretical sustainable price level as defined using the equation of exchange and the observed price level is a relevant predictor for inflation dynamics in Bulgaria. Secondly, the analysis of the performance of VAR forecasts of inflation show that the M2 money supply is a fundamental variable present in the best forecasting models, evaluated through their predictive accuracy, when tested on the recent inflationary upswing which began in the third quarter of 2021. This finding is especially important for Bulgaria, given that its monetary policies are bonded to those of the European Central Bank (ECB) through its local currency board. The ECB’s expansionist monetary policy in the wake of the COVID-19 pandemic can thus be seen as one of the factors explaining the unusually high inflation level in Bulgaria.

For years, a number of researchers have questioned whether there is an implicit impulse for protectionism hidden behind the tariff and non-tariff liberalization clauses put forward in all new EU agreements, as well as in the Union's participation in various formats of multilateral trade negotiations. On the other hand, the introduction of protectionist measures implemented by many countries around the world is increasingly being observed. In order to summarize and clarify these trends in the development and restructuring of the global trade system and the EU's place in it, the article first summarizes some insights from economic theory and empirical research on free trade and protectionism, then it examines the pre-pandemic trade barriers vis-à-vis the EU, and finally it assesses the “new framework” of bilateral and multilateral preferential trade agreements in the EU trade policy.

 In this article, the author connects the dots between teams, and the broader necessity to serve and positively impact the environment within which organisations operate. Team coaching, as one of the newest and least researched team development modalities, is defined. What team coaching is NOT, and the conditions for real team coaching to take place, are unraveled, in order that it can serve a team to truly thrive. The differences between teams and groups are explored, as it is essential to the topic. The role of a team coach is distinguished and put into context, of serving a team to transform to become who they aspire to become. In this way, they can fulfil their core purpose and vision in a coherent and values aligned way. The author’s CORE model© for interpersonal team transformation is presented, which can serve as a framework to guide conversations so that they become a real team. A centre point of becoming a real team is collaboration. Real teams and thriving organisations positively impact the world in becoming a place more deserving to inhabit.

Елинор Остром променя начина на мислене за общите ресурси в икономиката. Предлаганият от нея институционален анализ показва, че групите могат да намерят решения на сложни проблеми, свързани с управлението на колективните блага. Тя демонстрира, че успешно колективно действие може да се организира и от равноправни рационални индивиди. Заедно със съпруга ѝ Винсент Остром се противопоставят на приватизацията, национализацията и централизираното административно управление на общите блага. Вместо това те насърчават полицентричното управление като решение за много общи ресурси. Подходът става известен като Блумингтънска школа по политическа икономия, същевременно бурно развиващо се направление в теорията на публичния избор.

Новата книга на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън предупреждава, че дървото на прогреса ражда отровни плодове, ако го поливат властолюбиви технооптимисти.

 Една от често използваните в икономическата теория метафори гласи, че „когато приливът настъпи, той повдига всички лодки в пристанището.“ С други думи, периодите на икономическо оживление, дължащи се например на промяна на потребителски нагласи и/или въвеждане на нови производствени технологии облагодетелстват всички – малки и големи, макар и в различна степен – от само себе си. В новата си книга „Власт и прогрес“ изтъкнатите икономисти Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън оспорват този възглед.