Статии

• Камен Миркович — Университет за национално и световно стопанство

  ПРЕДЕЛНА ПОЛЕЗНОСТ И ПРЕДЕЛНА СТОЙНОСТ

  Резюме ▾ PDF

  Обоснована е необходимостта от създаването на обобщена теория за полезността и стойността като категории на ценностното икономическо поведение на индивида. Те стоят в основата на икономиката и всяко по- пълно или фундаментално икономическо изложение трябва да започва с тях. Наред с известните в литературата постановки за полезността и пределната полезност са въведени и изяснени понятията за стойност и пределна стойност (които на равнището на отделния индивид са субективна стойност и субективна пределна стойност). Една теория за пределната стойност не може да има за икономическата наука по-малко значение от това, което се придава на теорията за пределната полезност. Стига се до извода, че функциите (кривите) на общата полезност и на общата стойност на променящото се количество от дадено благо не започват от координатното начало, а от други точки върху координатните оси, което се оказва решаващо за икономическото равновесие на индивида. Постановките за стойността и пределната стойност са напълно съвместими с съвременния икономикс.

• Георги Шопов — Институт за икономически изследвания при БАН

  ПОЛИТИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ НА ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА И НА ВРЪЗКАТА “ИЗСЛЕДВАНИЯ – ПОЛИТИКА”

  Резюме ▾ PDF

  Връзката между политика и научни изследвания в социалната област през последните години, между изследователи и политици не е била предмет на специални проучвания и оценки в българската литература. Това все още е едно “бяло петно”, което става още по-очевидно на фона на разширяващия се и задълбочаващ се интерес сред академичните среди извън България. 1 Във връзка с това основната цел е да се изясни политическият контекст, който направи възможна пенсионната реформа и по такъв начин откри по- широк „политически прозорец” за изследователите и практическото използване на техния професионален опит и резултати от проведени изследвания.

• Андреа Салавец — Институт за световна икономика към Унгарската академия на науките

  СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ И СТРУКТУРНА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ - ОПИТЪТ НА УНГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  От гледна точка на теорията, методологията и емпириката са разгледани въпросите на измененията и конкурентоспособността на унгарската икономика в периода на подготовка за членство на страната в ЕС. Главният извод е, че в дългосрочен план не е толкова важно в какво е специализирана дадена страна (макар че това има значение), а качеството на осъществяваната икономическа дейност. Освен това в краткосрочен и средносрочен план "добрата специализация" може да подобри значително икономическите резултати, но не и конкуренто- способността на страната. На основата на структурни показатели за избран брой държави е направен анализ на унгарската икономика, като се търси отговор на въпроса дали и по какъв начин структурните промени в страната биха съответствали на световните тенденции.

• Емил Христов — Институт за икономически изследвания при БАН

  ФАКТОРЕН АНАЛИЗ НА ПРИРАСТИ НА СРЕДНИ РАВНИЩА С РЕАЛНИ НЕТНИ И БРУТНИ ЕФЕКТИ

  Резюме ▾ PDF

  Предложена е методика за анализ на прирасти на претеглени средни равнища. Те се представят като произведения на интензивни характеристики за икономическа ефективност по отрасли, фирми или други групи на данните с относителните дялове (теглата) на екстензивните количества единици в същите групи. Изменението на едно средно равнище се разделя само на реални ефекти от промени на груповите интензивни характеристики, изменения на теглата и от тяхното съвместно влияние. Третият ефект от съвместното влияние възниква само при еднопосочни промени (увеличения или намаления) на дадена интензивна характеристика и съответното тегло.

• Росица Русева

  ИНОВАЦИОННИТЕ МРЕЖИ – СРЕДА ЗА НАТРУПВАНЕ НА ЗНАНИЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ИНОВАЦИИ В РЕЗУЛТАТ НА УЧЕНЕ ЧРЕЗ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Представена е концептуална рамка за изследване на иновационните мрежи от икономическа гледна точка, базираща се на новия икономикс на иновациите, икономикса на мрежите и еволюционния икономикс. При дефиниране и извеждане на основните характеристики на иновационните мрежи е акцентирано върху динамиката на взаимодействията. Предложена е типология на иновационните мрежи въз основа на обхвата на взаимодействията. Обособени са вътрешни и външни иновационни мрежи в зависимост от това дали взаимодействията между иновационните агенти се осъществяват в рамките на предприятието или извън него. Направено е и разграничение между външни национални и външни международни иновационни мрежи.