Проблемът за оценката на иновациите в предприятията като оценка на постигане на поставени стратегически цели на развитието им е особено актуален и значим в условията на преход към нов стадий на икономическо развитие и свързаните с него преформулиране на мисиите и целите на предприятията и съответната държавна стратегия и политика. Във връзка с това представеното изследване има за цел да систематизира различните позиции по този проблем. Установени са различни цели на обновяването, респ. различен контекст на оценките, свързани с конкуренцията, с големината на предприятията, с благосъстоянието, с общия интерес, с новата технологична парадигма и др., от една страна, и различни причини и последици, от друга. Отграничени са гледни точки по отношение на оценката на иновациите на представители на школи на икономическата мисъл, които дискутират поставения от практиката проблем, като тези на Брандайс и неговите привърженици, на университетите в Харвард, Оксфорд и Чикаго, на последователите на Шумпетер, на Портър, на ордолибералите и др. Посочено е, че съвременните дискусии за иновациите в предприятията и тяхната оценка все повече се свързват с текущите потребности на практиката – иницииране на закони за конкуренцията, решаване на съвременни предизвикателства, които са резултат от ускоряването на промените в използваните технологии, и др. Направеният преглед и систематизация на дебатите в българската литература показват, че те се фокусират върху формулирането на целта на развитието.

В заключение се подчертава, че е необходимо да се преодолее дескриптивният подход при изследване на проблемите на развитието (и на оценката на иновациите в предприятията в частност) и да се премине към проблемноориентиран подход, насочен към определяне и решаване на проблеми на практиката.

Целта на изследването е да се оцени динамиката на тежестта на дълга на нефинансовите предприятия в България, като се акцентира върху влиянието на пандемията от коронавирус при фирмите от различните сектори. Анализът се основава на данни за периода 2016 – 2020 г., предоставени от НСИ. С помощта на коефициентите на база информация от отчета за доходите и баланса, както и въз основа на коефициентите с участието на паричния поток от основна дейност се констатира висока волатилност на капацитета за понасяне на дълг. Това говори за голям риск и за силна зависимост от привлечено финансиране за рефинансиране на падежиращи се задължения. Изследването показва разнородна динамика на задлъжнялостта и тежестта на дълга при различните сектори през първата година от пандемията, която в значителна степен може да се обясни с разнопосочното влияние на мерките за ограничаване на разпространението на заразата върху нивото на икономическа активност в изследваните сектори. При повечето от тези сектори се установява намаление на капацитета за понасяне на дълг през първата година от пандемията. Негативен индикатор за капацитета на фирмите в това отношение е и ниската рентабилност от използването на активите през разглеждания период. При повечето сектори през първата година от пандемията се констатира повишение на традиционните коефициенти за ликвидност, но сериозно влошаване на показателя „Паричен поток от основна дейност/Текущи задължения“. Пандемията от COVID-19 изостря недостатъците на традиционните коефициенти за ликвидност, засилвайки несигурността за това доколко продаваеми са материалните запаси и доколко събираеми са вземанията на фирмите.

През 2015 г. България изрази подкрепата си за приемане на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. С приближаването на срока за нейното изпълнение, имайки предвид най-високия порядък на целта за постигане на устойчивото развитие, все по-актуален става въпросът какво е настоящето равнище на устойчиво развитие на страната ни в абсолютно и относително измерение – спрямо останалите държави – членки на ЕС, какви са тенденциите и перспективите за изпълнение на Целите за устойчивото развитие до 2030 г. Отговор на този въпрос дава настоящото изследване, в което са представени най-често ползваните комплексни показатели за определяне на равнището на устойчиво развитие, както и мястото, стойността и изменението по показателите за равнище на устойчиво развитие на България съгласно възприетите в ООН седемнадесет Глобални цели. Сред основните резултати на изследването се откроява, че и за трите обобщаващи показателя за устойчиво развитие – Индекса на човешко развитие, Индекса на обществен прогрес и Индекса на устойчиво развитие, както и що се касае до състоянието и изменението за България по отношение реализацията на отделните Цели за устойчиво развитие (по три различни методологии, в рамките на три различни доклада) България е далеч от средното европейско равнище и на последно място от държавите-членки на ЕС. Страната ни е още далеч от изпълнение на Глобалните цели, посоката на изменение за повечето цели е позитивна, макар и с недостатъчно добър темп за достигането им през 2030 година.

The author focuses on the new phenomenon of copytrading, starting from a thorough knowledge of online financial trading tools. As more and more individuals have ventured into the online trade of financial instruments through new technologies and the Internet, trading has become accessible to anyone. It will be shown that operating within financial markets is not easy in the light of a series of economic techniques developed by experts in the field. This paper aims to provide an overview of the evolution of markets and therefore how the advent of the Internet and the creation of an extremely connected society is influencing the world of the stock exchange, changing actors and methods. It will especially explore the role and weight of today’s social networks in the financial markets and how, through their integration in stock exchange environments, a new trading system has developed that is increasingly open to all kinds of "investors" – recalling, for example, some start-ups engaged in a real process of "democratizing finance", thanks to their low costs and easy accessibility, like eToro. On one hand, the paper’s objective is the interdisciplinary nature of this phenomenon: economic profiles which explain its functioning and the legal consequences it generates, imposing organic regulation. The other objective relates to inexperienced traders being able to make investment choices with diligence and conscience; the paper will outline some traits of the regulatory regulation of online trading with a view to a comparison between the Italian and Bulgarian systems.

„Привърженикът на дадена система е склонен да бъде много мъдър в своята самонадеяност и често е толкова влюбен в предполагаемата красота на своя план на управление, че не би понесъл и най-малкото отклонение от него. ... Той, изглежда, си представя, че може да подреди различните членове на едно велико общество със същата лекота, с която ръката му реди фигурите върху шахматната дъска. Не отчита, че фигурите в шахмата нямат друг принцип на движение освен този, който им придава ръката; но във великата шахматна дъска на човешкото общество всяка отделна фигура има свой собствен принцип на движение, съвсем различен от този, който законодателят навярно би избрал да ѝ наложи. Ако тези два принципа съвпадат и действат в една и съща посока, играта на човешкото общество ще продължи безпроблемно и хармонично и по всяка вероятност ще бъде щастлива и успешна. Ако те са противоположни или различни, играта ще се развие злополучно и във всеки един момент обществото трябва да бъде в най-голяма степен на безредица“

Ангажиментите на България към Общата селскостопанска политика на Европейския съюз са сериозно предизвикателство за функционирането на редица аграрни сектори и за подкрепата на техните позиции на международните пазари. Научният интерес към използването на специфични форми на маркетингови стратегии в пчеларството и в зърнопроизводството е в основата на монографичното изследване на доц. д.ик.н. Любомир Любенов „Маркетинг стратегии на агросектори и региони: фактор за надрегионална конкурентоспособност“. В него са предложени научнообосновани концепции за приложение на маркетингов инструментариум чрез създаване на устойчиви функционални структури за успешно пазарно сегментиране на пчелните продукти и използване на регионалния стопански потенциал.