Систематизирани са постиженията в рамките на модерното изследователско поле на икономическия анализ на социалния статус, съществени за изграждането на ефективни институции и провеждането на успешни стопански политики. Психологическият ефект на адаптация към текущите нива на потребление и значението на сравнителното благосъстояние в социалния контекст разкриват възможности за обяснение и предвиждане на човешкото поведение от рационалистична икономическа перспектива в ситуации, традиционно изследвани в социологията. Отчитането на ефектите от статусната надпревара в икономическите модели позволява по-задълбочен и реалистичен анализ на формите на обществено-икономическа организация, последствията от планирани стопански политики и ролята на съществуващите институционални структури за субективното благосъстояние на членовете на обществото.

Обоснована е необходимостта от разработване и прилагане на нов функционален управленски подход на организационното програмиране. Определена е значимостта на управленските цикли при формиране на оптимално управленско поведение. Дадена е количествена оценка на метарамката на структурно-административна устойчивост и е програмиран организационният процес. Анализирани са стратегическите клъстър-центрове, индикаторите и предпоставките, повишаващи организационната активност и управленската устойчивост.

Анализирана е връзката между употребата на търговския кредит и риска от неплатежоспособност на нефинансовите предприятия в България. Използвани са данни от емпирично социологическо изследване сред 201 нефинансови предприятия. Резултатите потвърждават теорията за финансовия дистрес за търговския кредит. Установява се, че финансово затруднените фирми ползват повече финансиране от доставчици, а финансово стабилните са склонни да изчакват по-дълго, преди да предприемат действия при забавяне на плащания от клиенти. Разкрито е също, че просрочените вземания създават сериозни ликвидни затруднения на предприятията и трудности в покриването дори на основни разходи за осъществяване на дейността им. Сред изводите от изследването е, че за редица предприятия търговският кредит е източник на финансиране от последна инстанция, поради което затрудненията при обслужване на задълженията към доставчици, както и проблемите с просрочените вземания са индикатори за риска от изпадане на фирмите в неплатежоспособност.

Очертани са някои от основните характеристики на българската социално-икономическа мисъл през периода, когато тя е доминирана от нормите на православието. В матрицата на това мислене от времето, преди да се появи интерес към специализирано икономическо познание и да се създаде възможност за провеждане на самостоятелна стопанска политика, се откриват някои основни черти: първо, силната роля на държавната власт, на която се разчита безусловно да помага за преодоляване на икономическите и социалните проблеми, която се възхвалява и получава съвети от интелектуалците и, второ, етичният подход, намиращ израз в желанието за подпомагане на бедните и в отхвърлянето на печалби, приемани като неморални (кражба, лихварство и др.), както и на крайностите в бедност- та, но и в богатството.

На фона на кратки характеристики на същностните черти на съвременните акцизи и на акцизната система на ЕС е разгледан проблемът за различията и хармонизацията на основните акцизни стоки между отделните страни-членки по данъчни размери като част от изграждането на единния вътрешен пазар на Съюза. Представени са и различията в размера и структурата на постъпленията от тях. Особено внимание е отделено на страните от Източна Европа – сегашни и бъдещи членки, и техните проблеми. На тази основа в сравнителен план са очертани относително подробно и въпросите на акцизната система и акцизната политика на България. Направени са някои конкретни изводи и препоръки.

Акад. Евгени Георгиев Матеев (1920-1997 г.) е водещият икономист на България от втората половина на ХХ век. Той формулира, обосновава и участва в решаването на основните проблеми на развитието на икономическата система през този период, допринася за изграждането и утвърждаването на важни държавни управленски и научни институции, сред които е и Икономическият институт при БАН. Отбелязвайки годишнината от рождението му, се прекланяме пред неговия непоколебим дух и логична мисъл, пред оставеното творческо наследство, което освен че има своето запазено място в историята на икономическата мисъл, е извор на идеи за икономически просперитет и за съвременна България.

Наскоро излезе от печат новата книга на доц. д-р Георги Матеев, в която направените оценки, анализи и изводи са основани на опита и практиката на страните с развита пазарна икономика и с най-богат опит в областта на развитието на съвременните пазарни отношения. В структурно отношение тя съдържа 3 части,15 глави, заключение и резюме. В библиографията са включени над 200 публикации на реномирани български и чуждестранни автори, както и солидни статистически източници. Изследването е фокусирано върху създаването на практично работещ механизъм за регулиране на икономиката при съвременните пазарни условия. Първата и втората част служат за предпоставки на посоченият механизъм.