Статии

• Стоян Тотев — Институт за икономически изследвания при БАН

  Григор Сарийски — Институт за икономически изследвания при БАН

  Иванка Стойчева — Тракийски университет - Стара Загора

  СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

  Резюме ▾ PDF

  Интерпретирани са оценки за равнището на конкурентоспособност на българската икономика, представени в официални международни изследвания. Анализирани са факторите, които играят най-голяма роля за конкурентоспособността на българската икономика, ранжирането й по определен начин, съпоставено с това на други страни. Проследена е динамиката на тези фактори преди и след икономическата криза. Отделено е специално място на влиянието на географския фактор върху сравнителната икономическа конкурентоспособност – каква е геоикономическата специфика и какво отражение има върху икономическото развитие на България. На базата на резултатите от изследването са направени изводи за конкурентоспособността на българската икономика, като са посочени някои възможности за нейното повишаване.

• Мирослава Раковска — Университет за национално и световно стопанство

  ОЦЕНКА НА ДИСТРИБУЦИЯТА И ОБСЛУЖВАНЕТО НА КЛИЕНТИТЕ В ЛОГИСТИЧНИТЕ СИСТЕМИ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Разкрити са характерните особености и проблемите в дистрибуцията и обслужването на клиентите в производствените предприятия в България и са очертани резервите за усъвършенстване. Анализирани са различни измерения на тези области по показатели, изчислени на базата на емпирични данни. Проучено е влиянието на големината на предприятията върху практиките в дистрибуцията и обслужването, като са изведени онези от тях, които са положително свързани с конкурентоспособността. Изследването разкрива, че производствените фирми в България най-общо прилагат световните практики в дистрибуцията и обслужването на клиентите, но е налице и изоставане в някои области. Ето защо са необходими подобрения от страна на малките и средните предприятия, насочени към разработването на логистична стратегия, съобразена с продуктите и пазара, както и формулиране и внедряване на дистрибуционна политика, предлагаща диференцирано обслужване за различни групи клиенти с оглед оптимизиране на разходите.

• Стоян Танчев — Югозападен университет „Неофит Рилски"

  ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ДАНЪЧНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И КРИЗА

  Резюме ▾ PDF

  Анализирани са данъчните приходи на Република България в условия на потребителска данъчна система. Обхванати са два подпериода - при икономически растеж и при криза. Резултатите свидетелстват, че в първия случай приходите от косвени и преки данъци формират необходимите за бюджета средства, а във втория те са недостатъчни. Налице са предпоставки за повишаване на държавния дълг като резултат от по-ниските данъчни приходи по време на криза.

• Юли Радев — МГУ „Св. Ив. Рилски”

  ДИНАМИЧНОТО НЕРАВНОВЕСИЕ И ДИСБАЛАНСЪТ МЕЖДУ ИНВЕСТИЦИИ И СПЕСТЯВАНИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Финансовите кризи от 2007-2011 г. поставят на сериозно изпитание новия неокласически синтез и стават повод за остри критики както от неокласическата школа, така и от новокейнсианството. Идеята за динамично неравно- весие отново попада във фокуса на вниманието, а дисбалансът инвести- ции-спестявания се оказва най-логичното обяснение за патологичните отклонения от нормалното развитие на икономиката. Във връзка с това е дискутиран дисбалансът инвестиции-спестявания и възможностите за количествена оценка на този проблем в рамките на моделите на дина- мичното стохастично общото равновесие. Анализът е представен през призмата на невалрасианското неравновесие, което наследява основните характеристики на неовалрасианското неравновесие (вж. Радев, 2011).

• Любомир Любенов — Русенски университет "Ангел Кънчев"

  НЕОРГАНИЗИРАНИТЕ АГРОПАЗАРИ В БЪЛГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Анализирани са състоянието, механизмът на действие и участниците на неорганизираните агропазари на едро в България. Разгледано е влиянието на държавата (законодателство, регулации, инфраструктура, контрол и др.) върху някои традиционни и добре развити подотрасли на българското земеделие. Изводът е, че неорганизираните агропазари могат да се използват успешно от земеделските производители, когато има достатъчен брой купувачи при покриваща направените разходи цена, земеделските производители разполагат със складова база за съхранение и имат възможност да изчакат по-високи цени. Установено, че едновременното изпълнение на тези условия е трудно, защото те много рядко са налице.