Публично-частното партньорство (ПЧП) в училищното образование в България е непозната, но възможна практика, която може да отговори на основните предизвикателства както в управлението на образованието, така и в приложението и въздействието му. Аргументи за неговата адекватност и ценност могат да се намерят в добрите международни практики, в натрупания опит в прилагането на ПЧП в социалните услуги след 2004 г. и в наличието на релевантна нормативната уредба. Във връзка с това целта на изследването е да представи възможностите на прилагането на ПЧП в училищното образование в България. Анализирани са добри чуждестранни практики в тази област, изведени са възможностите и ограниченията за ПЧП и е предложена процедура за реализиране на ПЧП в училищното образование. Изводите от изследването са, че с помощта на ПЧП ще се създаде конкурентна среда при образователните услуги, ще се повиши качеството на образованието и мотивацията за учене, ще се ускори въвеждането на иновации и ще се подобри осъществяването на мониторинг и контрол.

Разгледани са промените в труда в резултат от дигитализацията на работното място с настъпването на Четвъртата индустриална революция. Откроени са появата на нови форми на труд, замяната на човешкия труд с машини и промените в качествата и подготовката на работната сила. Преодоляването на социалните противоречия, съпътстващи тези промени, се свързва с прилагането на нови инструменти – глобален данък печалба върху големите корпорации и роботизираните системи, премахване на офшорните зони, нови форми както на регулация на новите форми на труд, така и на контрол върху миграцията на работната сила, безусловен базов доход, намаляване на работното време, промени в образователните системи и др. Формулиран е изводът, че трансформациите, които настъпват в труда, водят до нови процеси и явления в икономиката, които са важно предизвикателство пред икономическите науки и най-вече пред политическата икономия за осъществяване на наблюдения и определяне на нови тенденции и зависимости. Същевременно новите процеси и явления изискват създаване и прилагане на нов инструментариум за преодоляване на негативни

последици и неблагоприятни въздействия върху човека и обществото.

В маркетинга изучаването на потребителските нагласи като психологически променливи, предимно свързани с поведението при покупки, е от основно значение за предсказване на и влияние върху поведението на потребителите. Във връзка с това целта на изследването е да обобщи формирането и въздействието на потребителските нагласи върху решенията за покупки, вкл. вътрешните и външните фактори, от които нагласите се влияят в някои класически модели на поведение. Анализът е фокусиран върху разглежданите в тези модели нагласи, въз основа на което са изведени и представени таблично основните им характеристики. Предложените констатации допринасят за по-пълно обяснение на ролята на нагласите в поведението на потребителите, както и на тяхното значение при вземането на решения за покупка.

Франк Найт (1885-1972) е влиятелен социален учен, автор на множество публикации в областта на икономическата теория, философията и етиката. В икономическата теория той е познат преди всичко със своите анализи на неопределеността като условие за извличане на икономически печалби на конкурентните пазари. Тази концепция е само един от множеството му приноси, свързани с централната роля на пазара и ценовия механизъм. За разлика от други неокласически икономисти Найт е отявлен критик на пазара като водещ принцип при изграждането на обществата, тъй като го смята за неетична форма на организация. Той разглежда стопанството като социална система, а икономическия подход – като само един между многото в обществените науки. Найт е сред основателите на Чикагската школа, а сред студентите, които подготвя, има неедин Нобелов лауреат.

На 12 ноември 2021 г. в Университета за национално и световно стопанство под патронажа на ректора проф. д-р Димитър Димитров се проведе годишна научна конференция на тема „Икономически предизвикателства: криза, възстановяване, устойчивост“. Специален гост на събитието беше г-н Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства. На форума присъстваха представители на работодателите, на синдикатите, на централната и местната власт и на неправителствени организации. Гости бяха и доц. д-р Михаил Мусов, заместник-ректор по научноизследователска дейност и международно сътрудничество, и доц. д-р Росен Кирилов, заместник-ректор по дигитализация и киберсигурност. Като организатор на конференцията доц. д-р Ивайло Беев, ръководител на катедра „Икономикс“ на УНСС, отбеляза задоволството си от широкото присъствие на този традиционен форум. Той обърна внимание, че въпреки регулярното му провеждане за катедра „Икономикс“ това е най-важното събитие в годината. „Това е времето, през което сверяваме часовниците си с колегията, с практиката, със студентите и техните виждания. Отговорността на този форум е да запазим водещата позиция на катедрата и на университета в развитието на икономическата наука.“

Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ, историк и икономист, който само в рамките на девет есета, част от неговите „Политически беседи” (публикувани за първи път през 1752 г. и след това преработвани и претърпели множество редакции и издания до неговата смърт) прави важна критика на т. нар. меркантилистични идеи относно парите, цените, международната търговия, данъците и заетостта. През същата 1752 г., която някои смятат за ранна зора на икономическата наука, Адам Смит е студент в Оксфорд и е порицан от преподавателя си, че чете тези току-що публикувани есета. Това не пречи на този друг шотландец да се превърне през 1776 г. след публикацията на „Богатството на народите” в основен просветител в това направление на човешкото познание. Какви са някои от основните приноси на Хюм според съвременните виждания? Първо, анализът му за механизма как цените се влияят от монетарните парични потоци опровергава до голяма степен мисленето на меркантилистите, че държавата трябва да се стреми винаги към положителен търговски баланс. Второ, положителното отношение на Хюм към манифактурното производство и занаяти излага на показ ограничените виждания на физиократите. Трето, при обсъждането на данъците той поставя началото на разглеждането от икономистите на проблемите, свързани с личния и корпоративния доход, които са резултат от данъчно и митническо облагане. И ако с многотомната си „История на Англия”, публикувана през периода 1754-1761 г., Хюм се е радвал на известен успех сред читателите през 18 век и е спечелил финансова независимост, то в днешно време пo популярни сякаш стават философските и икономическите му идеи.

Bien qu’annoncée et/ou attendue par certains experts du domaine, la Covid est apparue en Novembre 2019 en Chine et a été déclarée comme „pandémie“ en Mars 2020 par l’Organisation Mondiale de la Santé. Elle a surpris le monde entier par son ampleur, sa vitesse de propagation, son insolence, son apatridie, son irrespect des niveaux de développement des pays, et par-dessus tout sa cruauté. Elle a plongé le monde dans un état de léthargie et d’hibernation rarement observé dans la période contemporaine, et a obligé la vie à se retirer de ses espaces habituels de déploiement. Dans un contexte d’épouvante aussi désarticulé, et si l’on convient avec Robbins (1932, p. 15) que “Economics is the science which studies human behaviour as a relationship between ends and scarce means which have alternative uses”, il peut être utile de s’interroger sur la force des lois, des règles et autres théorèmes énoncés par une telle science face à une pandémie dont l’indice de gravité n’a d’égal que celui de la grippe espagnole de 1918-1921. Pour ce faire, nous utilisons une méthodologie analytique en ce sens qu’en reprenant brièvement les idées des six premiers des douze penseurs séminaux identifiés par Yueh (2019) (Adam Smith, David Ricardo, Karl Marx, Alfred Marshall, Irving Fisher, John Maynard Keynes), nous tentons de discuter de la résistance de leurs idées (ou de la permanence de la pertinence de leurs résultats) à l’aune de la pandémie. Le résultat indique que toutes les idées ne sont pas immuables.

Динамиката на търговските потоци оказва силно въздействие върху развитието на икономическата специализация на България и е важно условие за засилването на нейните конкурентни позиции. Промените в международния бизнес, обусловени от развитието на глобалните стойностни вериги, дефинират нова структура на отраслите и на потенциала за износ и внос, а това води до сключването на регионални търговски споразумения, които са предизвикателство за националната конкурентоспособност. Именно голямото значение на тези проблеми за бъдещите външноикономически отношения на страната ни и за пътищата на намиране на решения провокира изследователския интерес на авторите на излязлата наскоро книга „България в международната икономическа специализация“ (вж. Панушев, Христова-Балканска, Хубенова-Делисивкова, Маринов, Стефанова, 2021). Осъществено в рамките на научноизследователската програма на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, проучването представя промените в теоретичните концепции и модели на международна специализация, мястото на България в структурата на търговските потоци и подходите за оценка на икономическата специализация. Авторите се концентрират върху регионални икономически структури и международно дефинирани модели на специализация, които са основа за изграждане на национална и фирмена стратегия и политика. В книгата се изследват концептуалните подходи на класическите и съвременните теории за международната търговия и тяхната интерпретация в оценката на промените в световното стопанство. Анализирани са измененията в международната специализация на България, повлияни от включването ни в общата рамка на единния европейски пазар, което засилва конкуренцията между държавите-членки на ЕС и води до преструктуриране на дейностите на фирмите. Това обуславя и промените както във вътрешноотрасловата търговия, така и в стокообмена с трети страни. Авторите посочват, че международната специализация, основана на международните технологични различия, ще създаде съвременни конкурентни предимства за България и ще допринесе за включването й в глобалните стойностни вериги. Предизвикателството пред българските фирми е партньорството с европейските компании и „разпределението на печалбите от производителността в зависимост и в резултат на технологичен прогрес в българското производство“