ЕВРОТО, ФИНАНСОВАТА ГРАМОТНОСТ И ОПИТЪТ НА ДРУГИТЕ СТРАНИ: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ

Анализирана е ключовата роля на финансовата грамотност на населението за предстоящото въвеждане на еврото в България, разглеждайки прехода като фундаментална промяна, която поражда значителни възможности и системни рискове. Емпиричните данни разкриват дефицит на подходящи знания и умения в тази област, който може да задълбочи редица пазарни неефективности и да стане причина за ценова спекулация и за обществено недоволство. Във връзка с това са очертани икономическите и социалните императиви на грамотността: улесняване на ценовите сравнения, защита от измами и укрепване на доверието. Предложена е многопластова национална стратегия, съчетаваща: (1) системно финансово образование във всички степени; (2) мащабни неформални програми за уязвими възрастни; (3) дигитални калкулатори и мобилни приложения; (4) комуникационни кампании, адаптирани към демографските особености, и (5) координация между правителството, БНБ, бизнеса и НПО.

Представеният сравнителен анализ на опита на Естония, Литва и Хърватия идентифицира работещи инструменти: задължително двойно изписване на цените, етични кодекси за бизнеса, безплатен обмен на кеш и мобилни информационни екипи. Опитът показва, че комбинацията от превантивни проверки, оповестяване на нарушителите и глоби ограничава инфлационния ефект и увеличава доверието. Повишената грамотност ускорява интеграцията чрез по-ниски трансакционни разходи, привличане на инвестиции и стабилизиране на инфлационните очаквания. В заключение е подчертано, че България спешно трябва да приеме комуникационна стратегия с измерими цели (≥ 80% информираност, ≥ 60% подкрепа), да засили контрола върху цените и да превърне въвеждането на еврото в „обществен договор“ между всички сектори. Реформата изисква стратегическа управленска воля и е едновременно политически и социален императив.