Статии

• Джон Брадли — Институт за икономически и социални изследвания, Дъблин

  КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕС В ПЕРИОД НА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА: ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ МАЛКИТЕ ОТВОРЕНИ ИКОНОМИКИ

  Резюме ▾ PDF

  Разгледани са въпросите за ролята и ефективността на структурните и кохезионните фондове на ЕС при отделните страни в миналото и след разширяването на Съюза от 2004 г. Насам. На базата на опита на Ирландия анализът е насочен към въздействието на кохезионната политика върху малките отворени икономики в условията на икономическата криза и изпълнение на Лисабонската стратегия от 2000 г. Описан е интегриран микро-макро подход, чрез който се прави опит да се обяснят противоречията в политиката и резултатите от прилаганите програми на високоагрегирано равнище, като се използват макроикономически модели (макро или “отгоре- надолу”) и на дезагрегирано равнище (микро или “отдолу-нагоре). Защитена е тезата, че взаимното обвързване на двата подхода ще позволи да се свържат въздействията на микроравнище с тези на макроравнище (БВП и заетост).

• Иван Ангелов — Институт за икономически изследвания при БАН

  СЛЕДКРИЗИСНАТА ИКОНОМИКА НА БЪЛГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Посочени са най-важните черти на следкризисната българска икономика. Направени са препоръки по икономическата политика и прогнози за следващите 15-20 години във връзка с: необходимостта от устойчив растеж; растеж на БВП и на заетостта; съвременния човешки и интелектуален капитал; смекчаване на демографската криза; модерни производствени, потребителски и експортни структури; рационално съотношение между финансов и реален сектор; активна регионална политика; тотална модернизация на технологиите; подобряване качеството на чуждестранните инвес- тиции; нови източници на енергия и намаление на енергоемкостта на производството; развитие на екологично чисто земеделие; развитие на международния стопански туризъм; създаване на модерна комплексна инфраструктура; задълбочаване на интеграцията в общия европейски пазар; създаване на общоевропейски компании; нарастваща роля на външната търговия; повишаване на конкурентоспособността на икономиката; гъвкава макроикономическа политика; засилване на социалната ориентация на икономическата политика; възраждане на модерната кейнсианска икономическа политика; прилагане на формулата “пазар и държава”; необходимост от ускорено догонващо икономическо развитие.

• Марин Гълъбов — Университет за национално и световно стопанство

  ДАНЪЧНА НЕУТРАЛНОСТ И ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ СПОРЕД СЪВРЕМЕННИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ

  Резюме ▾ PDF

  Взето е отношение по съществуващите различия в световната икономическа литература и са дадени определения за данъчна неутралност и нейната противоположност – данъчните разходи (данъчните привилегии). Разгледани са въпросите за границата между тези две начала, както и за противоречието между идеалните представи на теорията и неизбежните компромиси на практиката. Показани са основните явни форми на данъчни разходи като отклонения от принципа за хоризонталната данъчна справедливост. Анализирани са предимствата и недостатъците на данъчната неутралност и данъчните разходи като противоположни начала според съвременните икономически теории. Направен е опит да се допринесе за изясняване и терминологично уеднаквяване на съществуващите теоретични възгледи, а също да даде “координатна система” в помощ на практическата данъчна политика с оглед на по-пълно реализиране на принципа за данъчната справедливост (хоризонтална и вертикална).

• Минка Анастасова-Чопева — Институт за икономически изследвания при БАН

  РАЗВИТИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ В СЕЛАТА ПО РАЙОНИ НА ПЛАНИРАНЕ И ОБЛАСТИ

  Резюме ▾ PDF

  Акцентирано е върху проблемите на демографското развитие в селата от различните райони на планиране и области. Направен е сравнителен анализ на процесите на естественото движение на градското и селското население през периода 2001-2007 г. Извършени са сравнения с някои европейски страни. Въпреки че демографската криза в селата е част от общата демографска ситуация в България, са очертани определени различия между града и селото. Разкрити са основните причини за тези различия. Анализирана е структурата на вътрешномиграционните движе- ния. Направени са изводи относно динамиката на общото и селското население в регионален и областен аспект. Дадени са някои предло- жения в областта на демографската политика за насърчаване на раждаемостта и миграционната политика.

• Николай Неновски — професор в Университет „Жул Верн“, Амиен, Франция и професор в катедра „Финанси“ на УНСС

  ИКОНОМИЧЕСКАТА СОЦИОЛОГИЯ НА ИВАН ПОСОШКОВ (1652 - 1726)

  Резюме ▾ PDF

  Произведенията на Иван Посошков са интересни най-малкото по три причини. Първо, това е полезно за запознаване с оригинални и често подценявани неевропейски автори, за определяне на тяхната специфика и място в еволюцията на икономическото и социологическото мислене, за отговор на въпроса доколко икономическата и социалната мисъл е отражение на особеностите социално-икономическото развитие и доколко тя е плод на разпространение на икономическите идеи. Второ, подобен анализ би бил от полза не само за обогатяване на историята на икономическата и социалната мисъл, той би могъл да допринесе и развитие на самата теория, да генерира нови направления за анализ (например в случая на Посошков за връзката “власт-пари”). Трето, дори само поради факта, че Посошков твори в преходен и сложен за Русия период (реформите на Петър I) дава ценни практически идеи за съвремието, за днешната руска действителност и за постсъветския период.

• Стефан Йотов — УАСГ

  ИСПАНСКИЯТ ЖИЛИЩЕН КРАХ – ПРИЧИНИ И ПОУКИ

  Резюме ▾ PDF

  Проследени са основните етапи от възходящото ценово развитие на жилищния пазар в Испания през последните 15 години и свиването му от началото на 2008 г. Подчертано е водещото значение на засиленото ипотечно кредитиране и спадащите лихвени проценти за ръста на строителството и имотните цени през разглеждания период. Със своите близо 19% безработица Испания е една от най-тежко засегнатите от световната криза държави, а преодоляването на последиците от нея ще става доста бавно именно поради ситуацията в жилищния сектор. Изводът е, че икономическият модел в страната в бъдеще не може да се базира, както преди, на свръхразвиване на циклични сектори като строителството, недвижимите имоти и пазара на ваканционни жилища от типа “втори дом”.