Анализирано е поведението на личността при изработването и вземането на групови решения. Определени са варианти на поведение, като са отчетени различни мотивиращи фактори. Посочени са предимствата и недостатъците на груповите решения. Представени са ситуации, когато груповите решения са подходящи, и такива, при които те само легитимират предварително определено решение от членове на групата.

Разгледани са състоянието и потенциалът за растеж на потребителските пазари за храни и напитки в България. Тези пазари са групирани в три големи пазарни сегмента – традиционна търговия на дребно, модерна търговия на дребно и сектор на общественото хранене. Изследвани са тяхната структура и тенденции на развитие.

Представено е изграждането на логистичен регресионен скоринг-модел като статистически инструмент за определяне на вероятността даден кредитоискател да попадне в състояние на неизпълнение. Направено е изследване с реални данни за България. Описани са етапите на моделиране на регресионното уравнение: формиране на извадка от данни за моделиране; статистически анализ на данните по отношение на качество и пълнота; избор на подходящо логистично регресионно уравнение; анализ и оценяване на представянето на избрания регресионен модел. Използваните данни включват информация за граждани-кредитоискатели от банковия сектор у нас и са обработени с помощта на статистическия софтуер IBM SPSS Statistics v19.

Обобщени са резултатите от симулациите с калибриран за България модел на общо равновесие със застъпващи се генераци (BG-OLG), разработен на базата моделите със застъпващи се генерации, предложени от Gertler и Grafenhofer et al. Изследвани са ефектите от застаряването на населението върху дългосрочния растеж и устойчивостта на публичните финанси при различни алтернативни сценарии за определяне на пенсионната възраст. Въз основа на направените симулации с модела са формулирани препоръки към водената политка с цел компенсиране на макрофискалните ефекти от демографската промяна.

Представени са и са систематизирани особеностите на използването на сателитната сметка в туризма, разработена от международните туристически организации като статистически инструмент за анализ на туристическия отрасъл и за определяне на цялостното му въздействие както върху икономиката на отделните страни, така и върху световното стопанство. Направен е аналитичен обзор на концепцията и са обобщени предложенията на Tourism Satellite Account: Recommended Methodological Framework - 2008 за съгласуване на данните за търсенето и предлагането в туризма. Изследвани са проблемите, свързани с внедряването на националните сателитни сметки в Европа. На базата на данни на Националния статистически институт и World Travel and Tourism Council са анализирани и оценени тенденциите в развитието на отрасъла в България през 2008-2013 г.

Изчислено е портфолио с минимална дисперсия и ефективна граница на портфолио, когато има повече от два актива. Използвана е матричната алгебра, прилагана върху ценни книжа, които се търгуват на Загребската фондова борса (ZSE). Изследването показва, че поради ниската корелация на базовите активи рисковете от инвестициите могат да се ограничат значително чрез създаване на портфолио на ценните книжа. Посочено е, че ако бъдат наложени ограничения върху краткосрочните продажби, съществено ще спадне възможността за диверсификация.

Александър Гершенкрон е сред най-влиятелните изследователи през ХХ век на стопанската история и икономическото развитие. Сборникът му с есета „Икономическата изостаналост в историческа перспектива“ заема ключово място в световната литература в областта на стопанската история. Тук са систематизирани две от главните идеи на Гершенкрон, които повлияват върху еволюцията на теорията на развитието извън нейния първоначален европейски контекст. Първо, изчисляването на темповете на растеж на Съветския съюз, които представляват предизвикателство пред икономистите по онова време. Откритите грешки в пресмятанията относно съветската икономика са известни днес като ефект на Гершенкрон. Второ, посочени са някои аспекти от неговата централна теория за икономическата изостаналост по отношение на индустриализацията и процесите на догонващото развитие.

През последните 35 години в света се забелязва засилен интерес към политическата икономия. Има многобройни публикации, а в заглавието на около 20 англоезични списания, една трета от които са създадени през изминалите две десетилетия, стои терминът „политическа икономия“. През периода от 1949 до 1989 г. в България общата икономическа теория се възприема, изследва и преподава като (марксистка) политическа икономия.