This paper highlights the problems that neoclassical theory encounters in providing a comprehensive explanation of the process of economic change. Whereas institutionalism combined with conventionalism has the merit of conceptualising economic and social processes, showing that institutions are the result of social interaction and not just structures produced by rational and maximising individuals. The Economics of Convention provides a theory of rules that is close to institutional foundations. Thus, an institutionalist-conventionalist approach will explain the interaction between individuals and institutions, shaping goals and desires, in a process of economic change due to institutional change.

The nature of the impact of Foreign Direct Investment (FDI) on environmental pollution is unclear from the available literature and the present paper examines the short-run and long-run association of FDI with carbon emissions (CO2) in BRICS countries (Brazile, Russia, India, China and South Africa). The study estimates the panel data for the BRICS region from 1992 to 2018 with yearly frequency through panel cointegration test, panel vector error correction model and panel variance decomposition. The results, though have not found any long-run relation between FDI and CO2, they indicate that carbon emissions reduce in BRICS countries with increasing FDI in the short run and support the pollution halo hypothesis. This implies that the Multi-national Companies (MNCs) shift relatively cleaner industries and transfer greener technologies to BRICS. The results also indicate reverse causation running from CO2 to FDI in the short run. Furthermore, the Gross Domestic Product (GDP) of the BRICS region appears to be directly influenced by both FDI and CO2. Findings suggested that BRICS countries should furthermore liberalise FDI policies and parallelly tighten the environmental regulations alongside creating awareness and enhancing the capabilities of the country to absorb efficient and eco-friendly technologies. Policies should provide impetus to industries to shift energy-efficient technologies and less emitting equipment.

Джордж Стиглър е сред най-видните представители на второто поколение икономисти от Чикагската школа, допринесли значително за формирането на нейното идейно наследство. Научните му разработки вдъхновяват множество изследвания в областта на теорията на публичния избор, икономическата теория на правото и редица други теоретични направления. Стиглър лансира идеята за всеобхватна теория на цените, простираща се отвъд пределите на икономическата наука, и до края на живота си работи за превръщането ѝ в универсален модел за анализ на човешкото поведение. Във връзка с това са представени в синтезиран вид някои от неговите най-значими приноси към съвременната икономика, съдържащи се преди всичко в трудовете му в областта на теорията на информацията и икономическата теория на регулацията.

Изследвани са условията за лидерско и екипно преуспяване. Целта е да се детайлизира и да се разшири теорията за преуспяващото лидерство на базата на български и международни изследвания в тази област. Анализирани са лидерски теории в подкрепа на преуспяващото лидерство, като са разгледани детайлно неговите пластове – индивидуален (коучинг, комуникация, лидерство, емоции и промяна), екипен (лидерството като динамичен феномен на груповата динамика, глобални междукултурни и виртуални екипи и въпросът за смисъла и мисията) и организационен („българската мечта“ и движението B Corporations). Представена е авторска матрица на преуспяването, обясняваща вътрешните условия за личностно лидерско преуспяване.

Свидетели сме на разгорещен дебат как да се оценява научната дейност на учените сред всички професионални общности. Дали статиите или книгите са по-ценни? Кое прави един текст научен? Дали само наличието на DOI номер е достатъчно за това?

Защо пределната полезност на една страница се променя толкова драстично на 20-та страница по БДС (1800 знака на страница), който никой не използва от години? А след стотната пределната полезност (за процедура по Закона за развитието на академичния състав – ЗРАС) на всяка следваща страница е нула (ако е самостоятелна книга)? Поразява ме липсата на публична оценка по същество на научната продукция на колегите, освен ако не става дума за процедура по ЗРАС.